Кога лошото поведение на детето е оправдано: 10 примера

Нормално е малкото дете да е палаво, да прави бели, но понякога, да не кажем твърде често, избухваме, наричайки поведението му "отвратително" и се дразним.

Това обаче не е най-мъдрото родителско отношение, защото непослушанието може да бъде оправдано и възприемано като страничен ефект от развитието. Кога, в кои случаи?

Разглеждаме 10 ситуации, в които децата ни се струват палави и капризни, но това всъщност не е вярно. Понякога лошото поведение е реакция към околната среда, към нашите действия или етап от развитието му, обясняват експертите от letidor.ru.

И ако се научим да разпознаваме тези моменти, нашето отношение към поведението и възпитанието на детето също ще се промени – от раздразнение и злоба към съчувствие опит да го приемем.

Неконтролируеми импулси

Мозъчният раздел, отговарящ за самоконтрола, не е развит до пубертета. Затова, когато казваме на дори 7-годишното дете: „Престани вече да дрънчиш с този черпак!“, то не може да престане – това е нормално. Самоконтролът е дълъг, трудоемък процес.

Но, за съжаление, много родители не разбират това. Неотдавна изследване на учени потвърди: 56% от родителите смятат, че техните деца до три години са длъжни да могат да овладяват желанието си да направят нещо забранено. А е факт, че децата не могат да правят това до 3,5-4 г.

Децата невинаги могат да контролират импулсите си, тъй като мозъкът им още не е напълно развит -  отнасяйте се към това по-спокойно.

Превъзбуда

Водим хлапетата в супера, в парка и на театрална постановка в рамките на няколко часа. А те после стават или вяли, или хиперактивни и не искат да си легнат. Лудешкото разписание, стреса и постоянната умора са типични проблеми на съвременните семейства.

28% от родителите „постоянно бързат за някъде“, а 45% изобщо нямат свободно време, твърди едно проучване. Ким Джон Пейн, автор на книги за възпитание е уверена, че новите деца изпитват „кумулативна реакция към стреса“. Тя се появява в следствие на изобилието от развлечения, играчки и големия избор, който имат.

Пейн твърди, че на децата е нужно спокойствие не по-малко време, отколкото времето, отделено за активности.

И ако успеете да уравновесите времето за тихи и спокойни занимания и времето за игри, поведението на детето ще се подобри значително.

Естествени потребности

Спомнете си колко сте били озлобени понякога, когато сте били гладни или недоспали. Така е и с децата – дори няколко пъти повече от възрастните те са подвластни на фактори като недостатъчен сън, глад, жажда, безпокойство. Много родители забелязват рязка промяна в поведението на хлапето час преди вечеря, или ако то се е събудило посред нощ, или внезапно е заболяло.

Децата невинаги могат да обяснят на възрастните, че искат да ядат, пият или спят.

Изразяване на ярки емоции

Възрастните умеят да крият или укротяват своите емоции, но децата – не. Експертът по възпитание на деца в ранна възраст Джанет Лансбъри има добър съвет за случаите, когато децата изпитват силни емоции – крещят, истерясват или плачат.

Тя съветва майките и бащите да позволят на малките емоционални изблици и да не ги наказват, когато изразяват чувствата си.

Остра потребност от постоянно движение

Снимка: Guliver / iStock​

„Стой спокойно!“, „Престани да тичаш около масата!“, „Остави това влакче на мира!“ „Не скачай на дивана!“… На децата им е нужно непрекъснато да се движат, да прекарват много време в игра на двора, да карат колело, да играят на войници, да скачат, да се гонят. Вместо да ги наричате „непослушни“ за това, че просто кипят от енергия, организирайте по-енергични игри и разходки заедно.

Стремеж към независимост

Да, много е дразнещо, когато детето къса неузрелите домати, когато си реже косата само или прави къща от току що изсъхналото пране.

Но то прави това, което всъщност трябва да прави: крои свои планове, взема самостоятелни решения и полека лека става самостоятелен и независим човек.

Силните страни, които подвеждат

На всеки се случва понякога да не му върви - било, защото, докато сме свръхсъсредоточени, не умеем бързо да превключваме от едно на друго нещо, или пък защото сме много чувствителни и лесно се заразяваме от лошото настроение на другите.

С децата е същото – те могат да бъдат послушни в училище, но вкъщи бързо да „превключат“ и да започнат да крещят, да ритат и бутат.

Те могат да бъдат внимателни, но неподатливи на новите знания, например, когато отказват да посещават спортните тренировки. Могат да си стоят спокойно и в един момент да изхвърлят целия кашон с играчки на пода.

Осъзнавайки, че непослушанието им е обратната страна на тяхната устойчивост, можем да се отнесем с разбиране към това тяхно поведение.

Желание да привлече вниманието

Детето хвърля кофичката с мляко по котката, играе си с четката за зъби, вместо да ги мие, обува татковите обувки, вместо своите и вие се дразните и притеснявате. Но детето просто иска да привлече вниманието на околните и да си поиграе с тях.

На хлапетата им харесва да се държат глупаво и безгрижно. Те изпитват удоволствие от общия смях, изненадите и неочакваните неща.

Играта често отнема цялото свободно време и преобръща дневния режим, съставен от родителите. Когато те отделят достатъчно време за игра с децата, на малките няма да им се налага да молят за игра в неподходящи моменти.

Реакция на настроението на родителите

Много изследвания са показали, че радостта, тъгата, страха и злобата могат да се предадат от един човек на друг за частици от секундата. И хората дори не усещат това, но е редно да си даваме сметка, че децата приемат настроението на родителите си много бързо.

Ако ние сме тъжни, ядосани или се намираме на границата на нервен срив, децата тутакси разбират това, когато сме спокойни и уравновесени – също.

Реакция към странни забрани

Снощи сте прочели на детето пет приказки, а тази вечер казвате, че имате време да прочетете само една. И естествено, че то е недоволно и иска още. Веднъж сте го попитали: „Какво ти се яде за вечеря?“, а на следващия ден казвате: „Ще ядеш това, което е приготвено.“ Естествено е хлапето да започне да протестира..

Когато родителите противоречат сами на себе си, децата се объркват, раздразват се, плачат и крещят.

И възрастните, и децата имат нужда да знаят какво могат да очакват. Точно установените граници и изработени навици могат да подобрят поведението на малките в значителна степен.

Щом искаме да разберем намеренията на децата си, редно е да им отделяме повече внимание. Постепенното въвеждане на ограничения, които са основателни, ще помогне на малките деца да разберат добре какво може и какво не може да се прави.

Спрете да мислите за тях като за малки палавници и разберете, че така те реагират на различни обстоятелства – с една дума, така порастват.